16 апр. 2014 г., 22:24

Пламък

599 0 0

ПЛАМЪК

 

Аз тръгвам и се връщам променена.

Огън  буен  разпалва  ме  -  горя.

Възпламенена эакла е душата ми.

От  света  -  мигът  ми  подарен.

 

Събуждам се  във  топло  одеало.

Мислите  ми  -  изгарящи  звезди.

Вихърът  помага  ми  -  излитам.

Пътят  ми  е  чист  и  обновен.

 

Сърцето  ми  е  пламък  и  огнище,

то  е  топлината  в  къщи.

Духът  ми  е  творец  -  твори

след мъртви и живи оставя - следи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Крисимира Найденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...