16 abr 2014, 22:24

Пламък

  Poesía
604 0 0

ПЛАМЪК

 

Аз тръгвам и се връщам променена.

Огън  буен  разпалва  ме  -  горя.

Възпламенена эакла е душата ми.

От  света  -  мигът  ми  подарен.

 

Събуждам се  във  топло  одеало.

Мислите  ми  -  изгарящи  звезди.

Вихърът  помага  ми  -  излитам.

Пътят  ми  е  чист  и  обновен.

 

Сърцето  ми  е  пламък  и  огнище,

то  е  топлината  в  къщи.

Духът  ми  е  творец  -  твори

след мъртви и живи оставя - следи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Крисимира Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...