16.04.2014 г., 22:24

Пламък

593 0 0

ПЛАМЪК

 

Аз тръгвам и се връщам променена.

Огън  буен  разпалва  ме  -  горя.

Възпламенена эакла е душата ми.

От  света  -  мигът  ми  подарен.

 

Събуждам се  във  топло  одеало.

Мислите  ми  -  изгарящи  звезди.

Вихърът  помага  ми  -  излитам.

Пътят  ми  е  чист  и  обновен.

 

Сърцето  ми  е  пламък  и  огнище,

то  е  топлината  в  къщи.

Духът  ми  е  творец  -  твори

след мъртви и живи оставя - следи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Крисимира Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....