16.04.2014 г., 22:24

Пламък

597 0 0

ПЛАМЪК

 

Аз тръгвам и се връщам променена.

Огън  буен  разпалва  ме  -  горя.

Възпламенена эакла е душата ми.

От  света  -  мигът  ми  подарен.

 

Събуждам се  във  топло  одеало.

Мислите  ми  -  изгарящи  звезди.

Вихърът  помага  ми  -  излитам.

Пътят  ми  е  чист  и  обновен.

 

Сърцето  ми  е  пламък  и  огнище,

то  е  топлината  в  къщи.

Духът  ми  е  творец  -  твори

след мъртви и живи оставя - следи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Крисимира Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...