Пламък

Poetry

600 0 0

ПЛАМЪК

Аз тръгвам и се връщам променена.

Огън буен разпалва ме - горя.

Възпламенена эакла е душата ми.

От света - мигът ми подарен.

Събуждам се във топло одеало.

Мислите ми - изгарящи звезди.

Вихърът помага ми - излитам.

Пътят ми е чист и обновен.

Сърцето ми е пламък и огнище,

то е топлината в къщи.

Духът ми е творец - твори

след мъртви и живи оставя - следи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0