Пламък
Денят ме грабва в своята прегръдка
и чувствам пулса на живота,
кръвта кипи и чувствам тръпка
от любовта отминала и кротка.
Остава тя в мен като нотка,
която трепти с метален звън,
нежна като галеща котка,
разпиляваща топлината навън.
И споменът изпепеляващ пари
сърцето като пламък бял,
ценен като парите стари
душата ми със светлина огрял.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ралица Недева Недева Все права защищены
