11.07.2008 г., 15:12 ч.

Пламък 

  Поезия » Любовна
586 0 2

Денят ме грабва в своята прегръдка

и чувствам пулса на живота,

кръвта кипи и чувствам тръпка

от любовта отминала и кротка.

 

Остава тя в мен като нотка,

която трепти с метален звън,

нежна като галеща котка,

разпиляваща топлината навън.

 

И споменът изпепеляващ пари

сърцето като пламък бял,

ценен като парите стари

душата ми със светлина огрял.

© Ралица Недева Недева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??