Пламък
Денят ме грабва в своята прегръдка
и чувствам пулса на живота,
кръвта кипи и чувствам тръпка
от любовта отминала и кротка.
Остава тя в мен като нотка,
която трепти с метален звън,
нежна като галеща котка,
разпиляваща топлината навън.
И споменът изпепеляващ пари
сърцето като пламък бял,
ценен като парите стари
душата ми със светлина огрял.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Недева Недева Всички права запазени
