11 jul 2008, 15:12

Пламък 

  Poesía » De amor
665 0 2

Денят ме грабва в своята прегръдка

и чувствам пулса на живота,

кръвта кипи и чувствам тръпка

от любовта отминала и кротка.

 

Остава тя в мен като нотка,

която трепти с метален звън,

нежна като галеща котка,

разпиляваща топлината навън.

 

И споменът изпепеляващ пари

сърцето като пламък бял,

ценен като парите стари

душата ми със светлина огрял.

© Ралица Недева Недева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??