Денят ме грабва в своята прегръдка
и чувствам пулса на живота,
кръвта кипи и чувствам тръпка
от любовта отминала и кротка.
Остава тя в мен като нотка,
която трепти с метален звън,
нежна като галеща котка,
разпиляваща топлината навън.
И споменът изпепеляващ пари
сърцето като пламък бял,
ценен като парите стари
душата ми със светлина огрял.
© Ралица Недева Недева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
