Jul 11, 2008, 3:12 PM

Пламък 

  Poetry » Love
588 0 2

Денят ме грабва в своята прегръдка

и чувствам пулса на живота,

кръвта кипи и чувствам тръпка

от любовта отминала и кротка.

 

Остава тя в мен като нотка,

която трепти с метален звън,

нежна като галеща котка,

разпиляваща топлината навън.

 

И споменът изпепеляващ пари

сърцето като пламък бял,

ценен като парите стари

душата ми със светлина огрял.

© Ралица Недева Недева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??