31 авг. 2022 г., 09:42

Планината 

  Поэзия » Философская, Гражданская
669 1 2
Тя, планината винаги е раждала Човеци,
сурови, груби хора но с добра душа!
Израснали от малки с много работа,
пораснали големи, отглеждали добитък, стада.
В една ръка пищов а в другата с гегата,
те бранили своето от вълците и лошотията.
А планината приютявала ги в своите недра,
и пазила ги тя от злия вятър и от бурята.
А когато грабвали пушката да защитят честта,
тя майка закрилница била за тях, крила ги в гора.
Приемала ги, спасявала ги тя от опасността,
а после ги изпращала като майка, с много тъга. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Все права защищены

Предложения
  • Бурная ночь. Красивая ночь. Луна уходить. Ах, мечты! Ах, мечты! Ах, мечты! О! Тебе я вижу в свои сны...
  • Узреть в листочках всю планету, И край ночной, мчащий к рассвету. Узреть ночь в день, и день в ночи,...
  • Ушла... на поисках себя. Забыла взять все лишние обманы, фальшивые «я буду же всегда», дешевые, невы...

Ещё произведения »