Планината
Планината
Тя, планината винаги е раждала Човеци,
сурови, груби хора но с добра душа!
Израснали от малки с много работа,
пораснали големи, отглеждали добитък, стада.
В една ръка пищов а в другата с гегата,
те бранили своето от вълците и лошотията.
А планината приютявала ги в своите недра,
и пазила ги тя от злия вятър и от бурята.
А когато грабвали пушката да защитят честта,
тя майка закрилница била за тях, крила ги в гора.
Приемала ги, спасявала ги тя от опасността,
а после ги изпращала като майка, с много тъга.
Сега посреща с радост техните внуци и деца,
закърмени с любов към българската планина.
Тя маха им с клоните си от нейната гъста гора,
приема ги като бащите им, приема им рода.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Миленов Все права защищены
