Планината
Планината
Тя, планината винаги е раждала Човеци,
сурови, груби хора но с добра душа!
Израснали от малки с много работа,
пораснали големи, отглеждали добитък, стада.
В една ръка пищов а в другата с гегата,
те бранили своето от вълците и лошотията.
А планината приютявала ги в своите недра,
и пазила ги тя от злия вятър и от бурята.
А когато грабвали пушката да защитят честта,
тя майка закрилница била за тях, крила ги в гора.
Приемала ги, спасявала ги тя от опасността,
а после ги изпращала като майка, с много тъга.
Сега посреща с радост техните внуци и деца,
закърмени с любов към българската планина.
Тя маха им с клоните си от нейната гъста гора,
приема ги като бащите им, приема им рода.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
