17 мар. 2015 г., 20:13

Планински етюд 

  Поэзия » Пейзажная
487 0 0
Под вежди ме гледа върхът от високо...
Презрително сякаш присвива очи.
Подканва ме с поглед небето стооко
и просто ме милва със свойте лъчи!
Аз тръгнах света от високо да видя
и тъй планината ни да почета...
Не исках и долния свят до обидя,
в интриги излишни да се оплата.
О, беше красиво на връх планината!
И аз се почувствах безкрайно щастлив.
Изправих се гордо и бях над нещата,
и затананиках свой речитатив. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Все права защищены

Предложения
  • ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...
  • И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...
  • Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...

Ещё произведения »