Пленница
Не искам вече тук да идвам,
да ям вечерята приготвена за друг,
не искам да деля със теб постелята,
в която мирис има чужд.
Не искам всяко тракване на входа
в сърцето ми да всява страх,
че аз съм другия, а ти си с мене в грях...
Прости, че тръгвам, въпреки сълзите ти,
така горчиво плакани за мен,
ти пленница си на безсилието си,
неспособна да решаваш - с него или с мен.
да ям вечерята приготвена за друг,
не искам да деля със теб постелята,
в която мирис има чужд.
Не искам всяко тракване на входа
в сърцето ми да всява страх,
че аз съм другия, а ти си с мене в грях...
Прости, че тръгвам, въпреки сълзите ти,
така горчиво плакани за мен,
ти пленница си на безсилието си,
неспособна да решаваш - с него или с мен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктория Стоянова Все права защищены
