viktoar (Виктория Стоянова) viktoar (Виктория Стоянова)
65
Nov 26, 2008, 12:14 PM

Пленница

  Poetry » Love
706 0 3
Не искам вече тук да идвам,
да ям вечерята приготвена за друг,
не искам да деля със теб постелята,
в която мирис има чужд.
Не искам всяко тракване на входа
в сърцето ми да всява страх,
че аз съм другия, а ти си с мене в грях...
Прости, че тръгвам, въпреки сълзите ти,
така горчиво плакани за мен,
ти пленница си на безсилието си,
неспособна да решаваш - с него или с мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Стоянова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0