7 авг. 2008 г., 11:01
На най-италианския площад
глобално дишах по венециански.
Охранените гълъби,
същински бройлери,
кълвяха хищно житни порции,
естествено, от чужденците.
Местните търговци диплеха
лъскави банкноти във портфейли.
Алъш-вериш на най-световния площад,
в най-слънчевия летен ден, най.
Кълвяха хилядите гълъби, кълвяха.
Дори от моите ръце. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация