Площад "Сан Марко"
На най-италианския площад
глобално дишах по венециански.
Охранените гълъби,
същински бройлери,
кълвяха хищно житни порции,
естествено, от чужденците.
Местните търговци диплеха
лъскави банкноти във портфейли.
Алъш-вериш на най-световния площад,
в най-слънчевия летен ден, най.
Кълвяха хилядите гълъби, кълвяха.
Дори от моите ръце.
И кацаха по раменете
и главата ми.
Ни вестоносно, нито благо,
вторачени с очи-сачми.
И аз вторачена въздъхнах
като на моста едноименен.
Дори да си плебей или пък гений,
умираш някой ден и те погребват.
Остава вечното -
от преклонение пред красотата
се хранят хора и пернати.
© Христина Комаревска All rights reserved.
