Площад "Сан Марко"

7 ago 2008, 11:01

Poesía » Filosófica

643 0 3

На най-италианския площад

глобално дишах по венециански.

Охранените гълъби,

същински бройлери,

кълвяха хищно житни порции,

естествено, от чужденците.

Местните търговци диплеха

лъскави банкноти във портфейли.

Алъш-вериш на най-световния площад,

в най-слънчевия летен ден, най.

Кълвяха хилядите гълъби, кълвяха.

Дори от моите ръце.

И кацаха по раменете

и главата ми.

Ни вестоносно, нито благо,

вторачени с очи-сачми.

И аз вторачена въздъхнах

като на моста едноименен.

Дори да си плебей или пък гений,

умираш някой ден и те погребват.

Остава вечното -

от преклонение пред красотата

се хранят хора и пернати.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.