11 нояб. 2008 г., 18:50

Пловдив 

  Поэзия
487 0 6
 

        ПЛОВДИВ

 

 

Улиците към небето се катерят,

завързани за старите лози.

Тук бели къщи сенките си мерят,

над тях духът на минало пълзи.

 

 

Прозорците намигат влюбено - 

от залезни лъчи огряни.

Там дебне времето изгубено -

заспало зад врати ковани.

 

 

Преживял е толкова беди.

Разпънал седемте тепета.

Градът остава в нас следи.

 

... Поема вечер към небето.

 

© Мимо Николов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??