Пловдив
ПЛОВДИВ
Улиците към небето се катерят,
завързани за старите лози.
Тук бели къщи сенките си мерят,
над тях духът на минало пълзи.
Прозорците намигат влюбено -
от залезни лъчи огряни.
Там дебне времето изгубено -
заспало зад врати ковани.
Преживял е толкова беди.
Разпънал седемте тепета.
Градът остава в нас следи.
... Поема вечер към небето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимо Николов Всички права запазени
