28 авг. 2005 г., 13:11

Плужекът

832 0 0

Плужекът лек като зараза
се носеше из въздуха...
А тежеше сто и тридесет килограма.

Размножаваше се със спори...

Който не можеше да го понесе умираше...
Който можеше се превръщаше в плужек, полуплужен, четвъртин и осмин
усмихнат плужек...

Плужекът бе световно признат плужек...
На лунна светлина отровната му слюнка приличаше златна...
Гнусните му отпечатъци напомняха картини
на дроговдъхновен, но и безкрайно талантлив художник...

Плужекът имаше сто и тридесет общи белега с човешкият вид,
но беше модификация
на една ненаситна бактерия
от която природата бе отвърнала очи.

Плужекът обаче беше приспособим като чаргарска общност
оцеляваше във всяка среда
и всяка душа...

Понякога си мисля,
че Големият колапс ще настъпи защото плужека е излапал Вселената,
но не може едно пълзящо да излапа цяла Вселена,
но да излапа Земята, май ще успее...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...