Плячка
Те звучат на срички
в главата ти,
блъскат се като заряди в хаоса
на мислите,
гласовете им - гъмжащи
са пчели,
които те жилят.
Дебнат те и те нападат
както глутница вълци -
плячка.
Ти си тяхната жертва
и лесно попадаш в капана.
До безкрай и от тук до
луната
неуморно повтарят
"Защо просто не си намериш някого?".
А отговорът е изписан на лицето ти -
светът ти се събира в неговите шепи.
Прилича на сърце, но не съвсем.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивона Иванова Все права защищены
