Те звучат на срички
в главата ти,
блъскат се като заряди в хаоса
на мислите,
гласовете им - гъмжащи
са пчели,
които те жилят.
Дебнат те и те нападат
както глутница вълци -
плячка.
Ти си тяхната жертва
и лесно попадаш в капана.
До безкрай и от тук до
луната
неуморно повтарят
"Защо просто не си намериш някого?".
А отговорът е изписан на лицето ти -
светът ти се събира в неговите шепи.
Прилича на сърце, но не съвсем.
© Ивона Иванова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
