Те звучат на срички
в главата ти,
блъскат се като заряди в хаоса
на мислите,
гласовете им - гъмжащи
са пчели,
които те жилят.
Дебнат те и те нападат
както глутница вълци -
плячка.
Ти си тяхната жертва
и лесно попадаш в капана.
До безкрай и от тук до
луната
неуморно повтарят
"Защо просто не си намериш някого?".
А отговорът е изписан на лицето ти -
светът ти се събира в неговите шепи.
Прилича на сърце, но не съвсем.
© Ивона Иванова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
