18 сент. 2008 г., 11:07

пльонг

784 0 8
много тънки черни презрамки
да си закача на раменете пльонг гот или намигане
всекидневното търсене
по старите шкафчета май ме докарва до лудост
преди да изгрея
нека поспя нормално два три часа 
преди да се обеся на последната буква
защО
не ми махай маркировката от дланите
нито Венериния хълм
нито линията на живота
кво като се прекъсва на няколко пъти
все ще събера чертичките накуп
и ще им кажа майната ви
пльонг
като намеря отговора 
непременно ще ти се обадя
в някаква друга реалност
в някаква нарисувана Съдба
диша ми се

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...