Sep 18, 2008, 11:07 AM

пльонг

785 0 8
много тънки черни презрамки
да си закача на раменете пльонг гот или намигане
всекидневното търсене
по старите шкафчета май ме докарва до лудост
преди да изгрея
нека поспя нормално два три часа 
преди да се обеся на последната буква
защО
не ми махай маркировката от дланите
нито Венериния хълм
нито линията на живота
кво като се прекъсва на няколко пъти
все ще събера чертичките накуп
и ще им кажа майната ви
пльонг
като намеря отговора 
непременно ще ти се обадя
в някаква друга реалност
в някаква нарисувана Съдба
диша ми се

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...