22 февр. 2011 г., 18:40

Плюшено цвете

889 0 2

В малките часове

 

Не знам дали ще мога да заспя.

Май пак ще се въртя...

Настръхнал съм като пред бънджи,

но тук,

аз знам,

ще скоча!

 

Защото съм видял отдавна,

че ДНЕС е твоят ден рожден.

И купил съм ти

миналия месец още

подарък - цвете изненада.

 

То не увяхва.

Търпеливо чака.

 

А какво ли му е писано?

 

Да дойде то при теб?

И да остане.

 

Да не го приемеш?

И да го изгоря.

 

Да го вземеш,

но после да го хвърлиш?

Все е нещо.

 

Във случай краен,

за да го спася,

ще взема

аз на шофьора да го подаря.

Току виж, сложи го във рейса

и всеки ден то да те гледка.  :)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тони Бортолаци Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...