Плюшено мече

29 мая 2012 г., 09:21

Поэзия » Любовная

578 0 4

Плюшено мече

На Времето надвивам стреса

обратно то да потече,

пак да си малката Принцеса:

аз- твойто плюшено мече...

...Отново да сме неразделни

невинни в детските игри

и даже в утрини неделни

когато страшно ти се спи,

до тебе да съм във леглото

и гушнат да очаквам знак-

да ми намигнеш със едното

око, че ме обичаш пак...

И с две колосани кордели

на плитки вързани встрани,

а блузката с цветчета бели

тъй прелестно да ти стои...

Щом Времето назад се движи

за миналото съм готов

и искам в детските си грижи

да ме прегръщаш със любов...

Дори когато ти е криво

за нещо, но какво- не знам,

ще ти олекне щом игриво

аз нежно лапа ти подам,

че в онова чаровно Време

(неосъзнато като ход!..)

тя, Любовта, не беше бреме,

а просто : начин на Живот!.

И всичко бе игра безгрижна,

живеехме без правила

и само рядко тръпка скришна

(и не разбрана при това!)

напомняше, че ураганен

от Страст Живота предстои...

...И не успяхме да останем

в ония- безметежни дни!..

д-р Коста Качев

sisidara (Сиси)

2012-05-30T06:50:54+03:00

Носталгично!
laramaylin (Нина Чилиянска)

2012-05-29T11:09:01+03:00

Всеки е имал в детството си по един плюшен Мечо...Благодаря, че ми го припомни!Харесах!
ellyst (Ели)

2012-05-29T09:45:40+03:00

Чудесно пресъздадена носталгия. Поздрав!
лъвче (Лъки)

2012-05-29T09:27:42+03:00

"тя, Любовта, не беше бреме,
а просто : начин на Живот!."
Прелестен стих!Поздрав, плюшен мечо!