jollyroger (Коста Качев)
1543 16
29.05.2012 г., 9:21 ч.

Плюшено мече 

  Поезия » Любовна
572 0 4

 

 

 

Плюшено мече

                                                       

На Времето надвивам стреса

обратно то да потече,

пак да си малката Принцеса:

аз- твойто  плюшено мече...

 

...Отново да сме неразделни

невинни в детските игри

и даже в утрини неделни

когато страшно ти се спи,

 

до тебе да съм във леглото

и гушнат да очаквам знак-

да ми намигнеш със едното

око, че ме обичаш пак...

 

И с две колосани кордели

на плитки вързани встрани,

а блузката с цветчета бели

тъй прелестно да ти стои...

 

Щом Времето назад се движи

за миналото съм готов

и искам в детските си грижи

да ме прегръщаш със любов...

 

Дори когато ти е криво

за нещо, но какво- не знам,

ще ти олекне щом игриво

аз нежно лапа ти подам,

 

че в онова чаровно Време

(неосъзнато като ход!..)

тя, Любовта, не беше бреме,

а просто : начин на Живот!.

 

И всичко бе игра безгрижна,

живеехме без правила

и само рядко тръпка скришна

(и не разбрана при това!)

 

напомняше, че ураганен

от Страст Живота предстои...

...И не успяхме да останем

в ония- безметежни дни!..

                           

                                д-р Коста Качев

© Коста Качев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Носталгично!
  • Всеки е имал в детството си по един плюшен Мечо...Благодаря, че ми го припомни!Харесах!
  • Чудесно пресъздадена носталгия. Поздрав!
  • "тя, Любовта, не беше бреме,
    а просто : начин на Живот!."
    Прелестен стих!Поздрав, плюшен мечо!
Предложения
: ??:??