22 нояб. 2011 г., 01:15

По билото на светлината капе сянка... 

  Поэзия » Другая
450 0 3

По билото на светлината капе сянка,
а аз с перо от гълъб те рисувам.
Къде ли пак се дяна старата ми майка
и чии псувни в далечината пак се чуват?


Навън една старица дрипава и боса,
върви върху жарта на тази улица стопена
и гледа как по въздуха димящ се носи
песента на августовската пустинна жега.


На простора някакво врабче намери,
блаженството на своята почивка тиха,
двама цигани с каруците си спрели
под върбата със мълчанието си се надвикват.

С поглед недовършения ти портрет целувам.
Страх ли ме е да не те изгубя.
Утре пак наново ще те нарисувам
и отново в тебе ще се влюбя...

© Божидар Георгиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Може би защото само с мисли,
    с пот и сълзи трябва да те нарисуват..."
    Хубаво!
    Вярвам в теб,Боби
    Поздрав!
  • "По билото на светлината капе сянка,
    а аз с перо от гълъб те рисувам.
    Къде ли пак се дяна старата ми майка
    и чии псувни в далечината пак се чуват?"

    Красиво рисуваш с думи! Поздравления!
  • Богат на внушения стих! Още много прочити ми трябват
Предложения
: ??:??