По билото на светлината капе сянка...
По билото на светлината капе сянка,
а аз с перо от гълъб те рисувам.
Къде ли пак се дяна старата ми майка
и чии псувни в далечината пак се чуват?
Навън една старица дрипава и боса,
върви върху жарта на тази улица стопена
и гледа как по въздуха димящ се носи
песента на августовската пустинна жега.
На простора някакво врабче намери,
блаженството на своята почивка тиха,
двама цигани с каруците си спрели
под върбата със мълчанието си се надвикват.
С поглед недовършения ти портрет целувам.
Страх ли ме е да не те изгубя.
Утре пак наново ще те нарисувам
и отново в тебе ще се влюбя...
© Божидар Георгиев All rights reserved.
