По билото на светлината капе сянка...
По билото на светлината капе сянка,
а аз с перо от гълъб те рисувам.
Къде ли пак се дяна старата ми майка
и чии псувни в далечината пак се чуват?
Навън една старица дрипава и боса,
върви върху жарта на тази улица стопена
и гледа как по въздуха димящ се носи
песента на августовската пустинна жега.
На простора някакво врабче намери,
блаженството на своята почивка тиха,
двама цигани с каруците си спрели
под върбата със мълчанието си се надвикват.
С поглед недовършения ти портрет целувам.
Страх ли ме е да не те изгубя.
Утре пак наново ще те нарисувам
и отново в тебе ще се влюбя...
© Божидар Георгиев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
"По билото на светлината капе сянка,
а аз с перо от гълъб те рисувам.
Къде ли пак се дяна старата ми майка
и чии псувни в далечината пак се чуват?"
Красиво рисуваш с думи! Поздравления! -
Богат на внушения стих! Още много прочити ми трябват
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
с пот и сълзи трябва да те нарисуват..."
Хубаво!
Вярвам в теб,Боби
Поздрав!