По билото на светлината капе сянка...

22.11.2011 г., 1:15 ч.

Поезия » Друга

422 0 3

По билото на светлината капе сянка,
а аз с перо от гълъб те рисувам.
Къде ли пак се дяна старата ми майка
и чии псувни в далечината пак се чуват?

Навън една старица дрипава и боса,
върви върху жарта на тази улица стопена
и гледа как по въздуха димящ се носи
песента на августовската пустинна жега.

На простора някакво врабче намери,
блаженството на своята почивка тиха,
двама цигани с каруците си спрели
под върбата със мълчанието си се надвикват.

С поглед недовършения ти портрет целувам.
Страх ли ме е да не те изгубя.
Утре пак наново ще те нарисувам
и отново в тебе ще се влюбя...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

djudjii (Жанет Велкова)

2011-11-22T09:01:36+02:00

"Може би защото само с мисли,
с пот и сълзи трябва да те нарисуват..."
Хубаво!
Вярвам в теб,Боби
Поздрав!
cvqt (Цеца Тодорова)

2011-11-22T06:04:38+02:00

"По билото на светлината капе сянка,
а аз с перо от гълъб те рисувам.
Къде ли пак се дяна старата ми майка
и чии псувни в далечината пак се чуват?"

Красиво рисуваш с думи! Поздравления!
daizy-crazy (Пепа Петрунова)

2011-11-22T01:30:24+02:00

Богат на внушения стих! Още много прочити ми трябват