10 июн. 2010 г., 08:44

По Братя Грим 

  Поэзия » Философская
800 0 20

   ПО БРАТЯ ГРИМ

 

 

Реших и тръгнах за Мадрид,

през девет планини - в десета,

че тъй бленувах за пари,

с които щастие да сетя.

 

Не приказка по братя Грим,

 а по Вапцаров се получи:

”Живот без маска и без грим,

 озъбено, свирепо куче.”

 

По не един трънлив сокак

 по пътя стръмен с кръв преминах

 и, като смелия юнак,

 ламите свои ликвидирах.

 

Покрила истинско лице

 с магарешката сива кожа,

обори ринах със ръце

 и чистих кадифени ложи.

 

Не бях на танци във дворец

и не загубих там обувка,

но стигнах връх. Намерих теб!

И след вълшебната целувка

 

усетих, че съм спала век

на задух, под юрган от грешки.

Прощавам си - аз съм човек,

а всички грешки са човешки!

 

Но друга съм след оня миг,

 във който ме целуна нежно!

Добре, че стигнах до Мадрид

 и го обикнах безнадежно!

 

© Петя Божилова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Точно целиш. Стихчето е прекрасно. Думите ти - на място. Прочетох на един дъх двете ти новели. Поздрави за тях. Върнах се на места, където съм оставяла стъпки и душа. Замириса ми на Мадрид и минало. На болка и мъдрост. Тук мирише на липи. Като в родното ти място.Поздравчета и силици, здраве! Когато пишеш летиш.
  • има спор за това какво число е тринадесет,но за всеки случай го поправям на 4етиринадесет!
  • Хубава приказка-стих!!!
    Поздравления , Петя!!!
  • Петя,поздрав и от мен.Съвременна приказка с хубав край.Ще живеем в приказки , а дали приказно....Топли прегръдки и приказни усмивки!!!
  • Поздрави, Петя за хубавото откровение!
  • Благодаря ви, приятели!
    Стихът е посветен на една моя близка приятелка тук, която живее сама.Сложих му хубав край, дано пожеланието ми да я стигне и да се открият с Него.
    А колкото за приказките...Да, нови времена, нови приказки. Много жени понякога осъмваме сами в гората като Гретел, а Хензел го няма никакъв. И като няма кой да ни покаже с камъчета пътя за в къщи, продължаваме напред, като самите ние ставам на камъчета, за да посочим на децата си пътя за края на гората.
    Да, Родината е една...като младостта, в което не мога, а и вече не искам да се върна.
    Поздрави!
  • Хубав стих, Петя! Поздравления!
  • Хубава изповед, Петя!
    Но знаеш, че Родината е една...
    Поздрави!
  • Не съжалявам,че прочетох! Много хубав, въздействащ стих! Поздрави и от мен!
  • И на мен ми хареса, Петя!Ако си намерила щастието там в лицето на любим човек - чудесно!
  • Много ми хареса!
    Всички правим грешки и дано всички грешки са поправими!
    Нека да има повече истински приказки с прекрасен край!!!
    Поздрави!!!
  • Сполучлива алабура! Хубавото е, че свършва добре!
    А аз пък бачках във Сибир -
    отидох някой лев да взема,
    видях, че няма келепир
    и взех та се прибрах навреме.
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=167305
    Поздрав!
  • Много ми хареса и на мен!
  • Браво!Много приятно четиво!Поздрав,Петя!
  • Объркаха се приказките, Петя, много се объркаха!
    Не само в Мадрид, и в България всички са се оплели като кадаиф и нито един герой не остана читав...
    Радвам се когато намеря време (от всичките дивотии) да спра при теб!
    Поздрави!
  • !!!*
  • Моите поздравления,Петя!
  • И аз прочетох и харесах! Много е интересно и като идея, и като изпълнение. Поздравления от мен!
  • Много хубаво стихотворение!
    Поздрав, Петя!
  • Поздрав, Петенка!!!
Предложения
: ??:??