По Братя Грим
ПО БРАТЯ ГРИМ
Реших и тръгнах за Мадрид,
през девет планини - в десета,
че тъй бленувах за пари,
с които щастие да сетя.
Не приказка по братя Грим,
а по Вапцаров се получи:
”Живот без маска и без грим,
озъбено, свирепо куче.”
По не един трънлив сокак
по пътя стръмен с кръв преминах
и, като смелия юнак,
ламите свои ликвидирах.
Покрила истинско лице
с магарешката сива кожа,
обори ринах със ръце
и чистих кадифени ложи.
Не бях на танци във дворец
и не загубих там обувка,
но стигнах връх. Намерих теб!
И след вълшебната целувка
усетих, че съм спала век
на задух, под юрган от грешки.
Прощавам си - аз съм човек,
а всички грешки са човешки!
Но друга съм след оня миг,
във който ме целуна нежно!
Добре, че стигнах до Мадрид
и го обикнах безнадежно!
© Петя Божилова All rights reserved.
