23 июн. 2016 г., 12:46

...Да тъчем любов...

633 0 1

 

 

...Да тъчем любов…

 

 

Да тъчем любов

всеки миг за нас  

е целия свят,

онова обичане,

уникално усещане,

преплитащо ни

във усмивки,

даряващо ни с крила

и свобода,

единствената

радост на облаците,

причината

и през нощта

да ги виждаме бели...,

като светещи звезди,

лъчите през деня...

Гледаме се в очите,

а една душа

ни отразява,

чувстваме се

и смеем се сериозно...

Незабравима

и постянна,

среща е любовта ни,

изпълваща ни

с неземна радост,

когато хванем се

за ръце,

когато сърцата ни

целунат се,

когато от срам

и вълнение изчервим се.

Надяваме се, че

тази порта, застанала

пред нас се е

подготвила, защото

смело с ключ,

ще я отворим,

ключ, който

ни свързва неизменно

и несломимо...

И натам,

напред ще открием

края на света,

където вятъра

с нас ще изкрещи

пак и пак „Обичам те!”;

където морето

ще бъде нашия кораб

и неспирно ще шепти...,

където отново

най - накрая

ще се прегърнем

и където ридаенето

от щастие

ще ни завие

и ще ни отведе

след вечността

в друга вечност...!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...