По цветове увехнали вървя

28 мая 2014 г., 19:57

Поэзия » Гражданская

581 0 3

В света на безкрая

потъна романтиката

на нашата връзка.
От завишената доза любов

ти, ме "отрови"...

Нали бях важна част

от живота ти?

Защо станах излишна?

И като от гръм прогонени птици

излетяме в различни посоки

от нашето семейно гнездо.

Тежката врата е тръшната.

Никой никого не попита

защо си тръгва?!

Съдба!

Остна зад гърба ми само,

че съм обичала и обичана,

с пръстен закичена,

че по килим от цветя тичала,

познала майчино чуство.

А сега в самотния път

по цветове увехнали вървя,

свалена халка,

от ветрове повалена

и с дете за ръка

от една любов несъхранена.

Katriona (Кети Рашева)

2014-05-29T19:38:51+03:00

Потресаващо...
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2014-05-28T21:08:03+03:00

Жива е любовта,чака те.Когато губиш,не знаеш,какво печелиш.
Karina4 (Карина Кралева)

2014-05-28T21:03:11+03:00

Една врата се отваря
и после бавно се затваря,
но друга врата отвори
и щастлива бъди!
Поздравления!