По цветове увехнали вървя
В света на безкрая
потъна романтиката
на нашата връзка.
От завишената доза любов
ти, ме "отрови"...
Нали бях важна част
от живота ти?
Защо станах излишна?
И като от гръм прогонени птици
излетяме в различни посоки
от нашето семейно гнездо.
Тежката врата е тръшната.
Никой никого не попита
защо си тръгва?!
Съдба!
Остна зад гърба ми само,
че съм обичала и обичана,
с пръстен закичена,
че по килим от цветя тичала,
познала майчино чуство.
А сега в самотния път
по цветове увехнали вървя,
свалена халка,
от ветрове повалена
и с дете за ръка
от една любов несъхранена.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
