Ще мине време и ще липсвам,
такива като мен са малко.
Не на теб, не се учудвам –
ще им липсвам, на майка и на татко!
Ще се сетиш ли, не знам.
Може би не искам и да зная.
И вместо вечно да съм сам,
над мене се смили, че там горе ангелите чакат!
Може би грешката е моя,
не съм роден за този свят.
И вместо да живея по неволя,
по-добре да сложим край?!
Не ме мисли и затвори очи,
аз искам само ти да си щастлива...
Давай смело и спусъка дръпни,
по-добре да ме убиеш!
© Калоян Калинов Все права защищены