kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
9 июл. 2006 г., 00:53  

По-добре, напред 

  Поэзия
590 0 3

По небето облаци бягат.

Тичат, пеят за свои неща,

Имат свои звезди,

своя сага – може би,

даже и своя земя.

 

Имена, може би, те си имат –

даже и собствен авторитет,

изграден от кристалното име,

на безоблачен, син светоглед.

 

Аз не зная.

 

Но чувствам в дланта си –

слънчев лъч, ми подава ръка...

- Бяло облаче в пурпур атлазен –

ти ли с мене, си правиш шега?

 


Бяло облаче – ти ли ме каниш,

да потичам на друга страна?


Чуй ме, мъничко!


Даже в съня си,

веч пораснах... 


Напред, ще вървя.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Напред!И само напред!Поздрави за стиха!
  • Хубаво е!!! Поздрави!!!
  • Краси, ако се обръщаш към облачето с епитета "мъничко", би трябвало да има запетайка след "Чуй ме":
    Чуй ме, мъничко!
    Но ако - не,тогава е правилана липсата й.
Предложения
: ??:??