По-добре, напред
По небето облаци бягат.
Тичат, пеят за свои неща,
Имат свои звезди,
своя сага – може би,
даже и своя земя.
Имена, може би, те си имат –
даже и собствен авторитет,
изграден от кристалното име,
на безоблачен, син светоглед.
Аз не зная.
Но чувствам в дланта си –
слънчев лъч, ми подава ръка...
- Бяло облаче в пурпур атлазен –
ти ли с мене, си правиш шега?
Бяло облаче – ти ли ме каниш,
да потичам на друга страна?
Чуй ме, мъничко!
Даже в съня си,
веч пораснах...
Напред, ще вървя.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
