29 апр. 2008 г., 22:42

По-добре от всеки друг

778 0 4

Ако това е краят,

защо се връщам назад

към всичко, което ме свързва с теб?

Назад към нас...

Но нищо няма да се промени,

ти вече си отиде.

Не останаха ли дни,

в които слънцето

да не ридае?

Както преди...

Бяхме ли истински?

 Или се страхувахме

да не останем сами.

Не е толкова лесно,

но всичко е наред...

Аз приех, че те няма,

както ти отхвърли мен,

но жалко ще бъде,

ако съжалиш някой ден.

Сега миналото е OK,

не страдам,

нито пък те чакам,

вече няма "Теб",

но винаги ще те познавам...

По-добре от всеки друг,

защото, Мили Мой,

 ти няма да се промениш.

Всяка нощ и нея ще залъгваш

с вярност, но с друга

любовта си ще делиш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стеси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Успя да ме насълзиш.Стихът е вълшебен и докосва.Поздрави!(:
  • Дайк, позволи ми моля те да изразя скромното си мнение защото чак сега след 8 месеца разбрах как стоят нещата. Мисля, че ако намираш "Стихчетата" ми за отегчителни нямаше да изчетеш всичките 30 реда и още по-малко да пишеш коментар... което ме навяхва на мисълта, че може би не понасяш новоизлюпените или пък виждаш конкуренция? With love Anna May.
  • Нещо не схванах какво лошо има да пише "стихчета"?
    На мен ми хареса! Браво!
  • Той със друга, той със друга...
    Направи ни тук услуга
    Малко смелост събери
    някой друг си избери.
    Да те гушка
    да те слушка,
    но човек бъди
    стихчета недей пиши.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...