Подаваш ми ръката си... и ще я хвана...

И да, ще дойда. Нали вече си решил.

Може би си тръгнал към скалите,

където дом наричаш някой брулен хълм?..

Или мечтаеш да преплуваш океана

със сал, направен от разпукани греди.

Без гребла. Само със попътен вятър.

Добре. За теб ще бъда този бриз.

Или пък на дъното на бездната

решил си да ме заведеш все пак,

последвал сляпо някакъв мираж.

Ще дойда. С теб съм, нали ти обещах.

И ще държа ръката ти. Но ти върви след мен...

Ще бъда бяла... Само по душа...

В дланта ти една горяща бяла свещ...