25.08.2016 г., 18:04  

По душа

882 1 0

Подаваш ми ръката си... и ще я хвана...

И да, ще дойда. Нали вече си решил.

Може би си тръгнал към скалите,

където дом наричаш някой брулен хълм?..

Или мечтаеш да преплуваш океана

със сал, направен от разпукани греди.

Без гребла. Само със попътен вятър.

Добре. За теб ще бъда този бриз.

Или пък на дъното на бездната

решил си да ме заведеш все пак,

последвал сляпо някакъв мираж.

Ще дойда. С теб съм, нали ти обещах.

И ще държа ръката ти. Но ти върви след мен...

Ще бъда бяла... Само по душа...

В дланта ти една горяща бяла свещ...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петина Цветанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...