Aug 25, 2016, 6:04 PM  

По душа

  Poetry
883 1 0

Подаваш ми ръката си... и ще я хвана...

И да, ще дойда. Нали вече си решил.

Може би си тръгнал към скалите,

където дом наричаш някой брулен хълм?..

Или мечтаеш да преплуваш океана

със сал, направен от разпукани греди.

Без гребла. Само със попътен вятър.

Добре. За теб ще бъда този бриз.

Или пък на дъното на бездната

решил си да ме заведеш все пак,

последвал сляпо някакъв мираж.

Ще дойда. С теб съм, нали ти обещах.

И ще държа ръката ти. Но ти върви след мен...

Ще бъда бяла... Само по душа...

В дланта ти една горяща бяла свещ...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петина Цветанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...