По душа...

Боли ли ме? Вероятно ми личи.
Затуй не пита никой с любопитство.
Прочетени са моите сълзи.
(Така засилвам чувствата и липсите.) 
Понякога съзнавам, че разплаквам, 
дори и, че усмихвам нейде, някого. 
И тайно, много тайно се надявам 
да оживея във поне едно очакване... 
Боли ме. Всъщност повече тежи. 
Смъртта е толкоз лесно избавление. 
На кръста си понесох сто съдби, 
а моята потъна във забвение... 
Сънливо ме посреща още утрото, 
(а нощите са толкова протяжни.) 
Омръзна ми да бъда чужд и друг, 
на думи да съм някому все важен... 
Боли, определено. Но търпя. 
Избрах да бъда сам и драматичен. 
Съблякох се до голо. По душа. 
За онзи свят - тогава ме обличайте...

Danny Diester 
(Стихопат.)
15.11.2019