Nov 15, 2019, 11:33 PM

По душа... 

  Poetry » Phylosophy
544 1 1
Боли ли ме? Вероятно ми личи.
Затуй не пита никой с любопитство.
Прочетени са моите сълзи.
(Така засилвам чувствата и липсите.)
Понякога съзнавам, че разплаквам,
дори и, че усмихвам нейде, някого.
И тайно, много тайно се надявам
да оживея във поне едно очакване...
Боли ме. Всъщност повече тежи.
Смъртта е толкоз лесно избавление.
На кръста си понесох сто съдби,
а моята потъна във забвение... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Random works
: ??:??