15.11.2019 г., 23:33

По душа...

671 1 1

Боли ли ме? Вероятно ми личи.
Затуй не пита никой с любопитство.
Прочетени са моите сълзи.
(Така засилвам чувствата и липсите.) 
Понякога съзнавам, че разплаквам, 
дори и, че усмихвам нейде, някого. 
И тайно, много тайно се надявам 
да оживея във поне едно очакване... 
Боли ме. Всъщност повече тежи. 
Смъртта е толкоз лесно избавление. 
На кръста си понесох сто съдби, 
а моята потъна във забвение... 
Сънливо ме посреща още утрото, 
(а нощите са толкова протяжни.) 
Омръзна ми да бъда чужд и друг, 
на думи да съм някому все важен... 
Боли, определено. Но търпя. 
Избрах да бъда сам и драматичен. 
Съблякох се до голо. По душа. 
За онзи свят - тогава ме обличайте...

 

Danny Diester 
(Стихопат.)
15.11.2019

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...