Боли ли ме? Вероятно ми личи.
Затуй не пита никой с любопитство.
Прочетени са моите сълзи.
(Така засилвам чувствата и липсите.)
Понякога съзнавам, че разплаквам,
дори и, че усмихвам нейде, някого.
И тайно, много тайно се надявам
да оживея във поне едно очакване...
Боли ме. Всъщност повече тежи.
Смъртта е толкоз лесно избавление.
На кръста си понесох сто съдби,
а моята потъна във забвение...
Сънливо ме посреща още утрото,
(а нощите са толкова протяжни.)
Омръзна ми да бъда чужд и друг,
на думи да съм някому все важен...
Боли, определено. Но търпя.
Избрах да бъда сам и драматичен.
Съблякох се до голо. По душа.
За онзи свят - тогава ме обличайте...
Danny Diester
(Стихопат.)
15.11.2019
© Данаил Антонов Всички права запазени