20 мая 2008 г., 20:03

По дяволите

890 0 10
Душата ми чака
пред портала на ада,
стенания чуват се вън,
дали да остана -
застинала, няма
или да нахълтам
със взлом.

Ритник в катинара
и тя се отваря,
че лошо момиче съм.
Да,
тя не е случайна
и моята тайна
се крие зад тези врата.

А тука е бяло
и мама му стара,
така е лъжовно отвън,
а вътре в пещИте
се пържат рабите
и даже ги вардят с ръжЕн.

Опашката стана -
голяма, голяма,
то сума народ изпомря,
един се изпъчи
и взе да ги лъчи,
мъжете тук,
ти си жена?!

Бе, твоята кожа,
небесен велможа,
та тука сме само душИ,
ела на опашката
аз да те сложа,
там,
дето кантарът тежи...

Погледна ме косо -
на ангел приличам!
Свъси вежди,
премигна с очи:
- То, кучки приемаме,
на всички е ясно,
но ти...
и за тука не си!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лулу Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • зависи от теорията, Бори, може и от Дявола да е, но дори и да е от него ако се ползва за добро ще му е простено, ама чак пък талант, аз му викам нещо като можене, примерно )
    благодаря ти
  • Ей, Бени, Дяволица такава! Пък аз си мислех, че от Бога ти е даден тоя талант! Страхотна си! Прегръщам те с широка усмивка!
  • Абе, пишем, проверяваме, ама сме малко разпилени, та не винаги знаем кое, къде и какво е! Да идвам!? Че аз там си живуркам! Пък и Там и Тук са само въпрос на гледна точка!
  • леле, колега, как го каза, сакаш току що идеш оттам мерси за шестицата, само не зная Там дали проверяват с колко си завършил Тук
  • Страхотен стих...!
    Браво, Албена.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...