20.05.2008 г., 20:03

По дяволите

887 0 10
Душата ми чака
пред портала на ада,
стенания чуват се вън,
дали да остана -
застинала, няма
или да нахълтам
със взлом.

Ритник в катинара
и тя се отваря,
че лошо момиче съм.
Да,
тя не е случайна
и моята тайна
се крие зад тези врата.

А тука е бяло
и мама му стара,
така е лъжовно отвън,
а вътре в пещИте
се пържат рабите
и даже ги вардят с ръжЕн.

Опашката стана -
голяма, голяма,
то сума народ изпомря,
един се изпъчи
и взе да ги лъчи,
мъжете тук,
ти си жена?!

Бе, твоята кожа,
небесен велможа,
та тука сме само душИ,
ела на опашката
аз да те сложа,
там,
дето кантарът тежи...

Погледна ме косо -
на ангел приличам!
Свъси вежди,
премигна с очи:
- То, кучки приемаме,
на всички е ясно,
но ти...
и за тука не си!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лулу Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • зависи от теорията, Бори, може и от Дявола да е, но дори и да е от него ако се ползва за добро ще му е простено, ама чак пък талант, аз му викам нещо като можене, примерно )
    благодаря ти
  • Ей, Бени, Дяволица такава! Пък аз си мислех, че от Бога ти е даден тоя талант! Страхотна си! Прегръщам те с широка усмивка!
  • Абе, пишем, проверяваме, ама сме малко разпилени, та не винаги знаем кое, къде и какво е! Да идвам!? Че аз там си живуркам! Пък и Там и Тук са само въпрос на гледна точка!
  • леле, колега, как го каза, сакаш току що идеш оттам мерси за шестицата, само не зная Там дали проверяват с колко си завършил Тук
  • Страхотен стих...!
    Браво, Албена.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...