катеринарина (Катя)
331 972
16 мая 2007 г., 08:31

По е сладко 

  Поэзия
524 0 6

Убих единствената си безумност -
че мога да рисувам върху себе си,
да трия върху сляпата разумност
и синьото да върна на небето си!

Опих се пред отворените двери
на благите съдбовни пиршества!
От толкова съкровища намерени
дори едно до днес не задържах!

Осеях се с похвали и признания,
лъжовно в мен отекват до сега!
От толкова натрупани познания,
безкрайно, безвъзвратно оглупях!

И както фанатик светИ олтара си,
опита бях от свойте добродетели!
Молитвата ми сплете се с покварата
и срина се света ми във нозете ми!

Убих единствената си надежда,
родена след съдбовната ми схватка
с неистините груби на сърцето ми!
Защото по е лесно, по е сладко!

© Катя Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Аплодисменти!!!
  • Браво, Кате!
  • Поздрави, Катя!!!
  • След тази истинска равносметка дали ще можеш да живееш по друг начин? Стихът е великолепен!
  • Браво!!!
    Силни и искрени думи!
    Поздрав!!!
  • Дори Сократ е казал:"Аз знам,че нищо не знам!"И аз съм на мнение,че колкото повече познания трупаме,толкова по-малко ни се струва,че знаем.Ако престанем да научаваме нови и нови неща,няма да е интересно,нали?!
    А за съкровищата-мисля си ,че има едно,което е до теб.Нали си майка?!
Предложения
: ??:??