По е сладко
Убих единствената си безумност -
че мога да рисувам върху себе си,
да трия върху сляпата разумност
и синьото да върна на небето си!
Опих се пред отворените двери
на благите съдбовни пиршества!
От толкова съкровища намерени
дори едно до днес не задържах!
Осеях се с похвали и признания,
лъжовно в мен отекват до сега!
От толкова натрупани познания,
безкрайно, безвъзвратно оглупях!
И както фанатик светИ олтара си,
опита бях от свойте добродетели!
Молитвата ми сплете се с покварата
и срина се света ми във нозете ми!
Убих единствената си надежда,
родена след съдбовната ми схватка
с неистините груби на сърцето ми!
Защото по е лесно, по е сладко!
© Катя All rights reserved.
