9 мая 2009 г., 14:50

По един романтичен филм

794 0 1

Денят, в който ти замина,

оказа се не край, начало.

В този ден една любов загина,

на хиляди разби се нещо цяло.

Начало на една безкрайна болка,

на път, но който изход няма,

на мъка, тъй ужасна и дълбока,

януарски ден - бездънна яма.

Отне мечтите ù, смеха ù,

ограби смисъла на вчерашния ден

захвърли чувствата в калта... и

остави океан сълзи след теб.

Измина време, много време,

онази болка някъде се скри,

забрави да мечтае всеки ден за тебе,

в очите ù завинаги престана да вали.

Научи се отново да живее,

разбра, че има хиляди щастливи дни,

не спираше и да желае, да се смее,

и позволи на друг до нея да стои.

Прекара много месеци с него,

превърнати в година след година,

отново заобичала го ненадейно,

но любовта към онзи никога не мина.

И в деня, когато пак го зърна,

в нея всичко се пробуди,

тогава осъзна, че пак се върна,

захвърли зад гърба си всичките заблуди.

Разбра, че те отново ще са двама,

но този път не е дете,

сега превърнала се в дама

и нищо днес не може да ги спре.

Оттук насетне тя ще ви разкаже

какво се случи след това,

написаното чуто е от нея, даже

историята продължила е така:

"Аз исках да те чувствам пак до мене,

желаех те и исках да съм твоя

и знаех - ето, този ден дойде,

под знака на нощта и на пороя."

Сега си спомням как потръпна  тя,

изгаряща и от желание, и от наслада,

и в тази нощ завинаги разбра,

че са съборили онази пречеща им някога преграда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Енигма Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...