Денят, в който ти замина,

оказа се не край, начало.

В този ден една любов загина,

на хиляди разби се нещо цяло.

Начало на една безкрайна болка,

на път, но който изход няма,

на мъка, тъй ужасна и дълбока,

януарски ден - бездънна яма.

Отне мечтите ù, смеха ù,

ограби смисъла на вчерашния ден

захвърли чувствата в калта... и

остави океан сълзи след теб.

Измина време, много време,

онази болка някъде се скри,

забрави да мечтае всеки ден за тебе,

в очите ù завинаги престана да вали.

Научи се отново да живее,

разбра, че има хиляди щастливи дни,

не спираше и да желае, да се смее,

и позволи на друг до нея да стои.

Прекара много месеци с него,

превърнати в година след година,

отново заобичала го ненадейно,

но любовта към онзи никога не мина.

И в деня, когато пак го зърна,

в нея всичко се пробуди,

тогава осъзна, че пак се върна,

захвърли зад гърба си всичките заблуди.

Разбра, че те отново ще са двама,

но този път не е дете,

сега превърнала се в дама

и нищо днес не може да ги спре.

Оттук насетне тя ще ви разкаже

какво се случи след това,

написаното чуто е от нея, даже

историята продължила е така:

"Аз исках да те чувствам пак до мене,

желаех те и исках да съм твоя

и знаех - ето, този ден дойде,

под знака на нощта и на пороя."

Сега си спомням как потръпна  тя,

изгаряща и от желание, и от наслада,

и в тази нощ завинаги разбра,

че са съборили онази пречеща им някога преграда.